Франциск

Франциск
Франциск по време на посещение в Южна Корея през 2019 г.
Римски папа
Рождено име	Хорхе Марио Берголио
Папа от	13 март 2013 г.
Папа до	21 април 2025 г.
Предшественик	Бенедикт XVI
Наследник	Лъв XIV
Роден	17 декември 1936 г. Буенос Айрес, Аржентина
Починал	21 април 2025 г. Дом „Св. Марта“, Ватикана
Герб
Мото	Miserando atque eligendo („Помилван и после избран“)
Подпис
Франциск в Общомедия

Францѝск (на латински: Franciscus PP.), с рождено име Хо̀рхе Ма̀рио Берго̀лио (на испански: Jorge Mario Bergoglio), е 266-ият папа на Римокатолическата църква от 13 март 2013 г. до смъртта си на 21 април 2025 г.

Той е първият папа от Новия свят, първият папа йезуит и първият папа неевропеец от 1200 години след сириеца Григорий III, управлявал между 731 и 741 г.

Франциск умира на 88-годишна възраст рано сутринта на 21 април 2025 г. Последната му публична изява е ден по-рано, на Великденска неделя.

Биография

Роден е в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г. и е най-големият от петте деца в семейството. Баща му, Марио Хорхе, е емигрант, пристигнал в Аржентина от региона Пиемонт в Италия. Работил е като железопътен работник и се е грижил за влакови релси. Хорхе Марио има магистърска степен по химия от Университета на Буенос Айрес и получава диплома за химик-технолог. Правил е експерименти в химическа лаборатория в отдел по храни. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес. Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 г. Берголио отива в Чили и учи хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа „Свети Йосиф“ в Буенос Айрес, където получава диплома по философия. Преподава литература, философия, психология и теология в три католически университета. Освен испански, владее свободно немски и италиански език, както и английски, френски и португалски с известни трудности.

Йезуит

На 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник от Рамон Хосе Кастелано, титулярен архиепископ на Йомниум. Назначен е за професор в теологическия факултет в колежа Сан Мигел в аржентинската столица. През седемдесетте години заема различни постове в йезуитския орден в Аржентина.

Ръководството на йезуитския орден, впечатлено от лидерските навици на Хорхе Марио, в края на краищата повишава Берголио. През 1980 г. е назначен за ректор на своята алма-матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази длъжност до 1986 г. След това в Германия завършва своята докторска дисертация и се връща в родината си като изповедник и духовен директор на Кордовската архиепископия, където негов непосредствен началник е Раул Примаеста.

Епископ

На 20 май 1993 г. го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с титла титулярен епископ на Ауки. Ръкоположен е за епископ на 27 юни 1992 г. в катедралната църква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато става ясно, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 г. е назначен за коадютор (съуправител, епископ с право на наследство на епархия) на Буенос Айрес.

Той добре изпълнява задълженията на кардинал Кварасино, и когато той умира на 28 февруари 1998 г., го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес. На 6 ноември 1998 година е назначен за началник на ординариата за верните на източния обред в Аржентина. Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 г. във Ватикана.

Кардинал

Герб на кардинал Берголио

Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по богослужение и дисциплина на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на семейството.

Кардинал Берголио е известен с лична скромност, доктринален консерватизъм и преданост на делата на социалната справедливост. Води изключително обикновен живот, което му носи репутация на добър и набожен човек. Живее в малка квартира, която не напомня за архиепископски дворец, отказва официалната лимузина с шофьор и се вози с градския транспорт и си готви сам.

На 15 април 2005 г. адвокат по правата на човека възбужда обвинение към Берголио, обвинявайки го в сговор с хунтата от 1976 г. Обвиненията са, че е предал йезуитски свещеници. На 17 март 2013 г. аржентинският съдия Херман Кастели, занимавал се с разглеждането на това дело, в интервю за вестник „La Nacion“ казва, че „заявлението за това, че (римският папа) Хорхе Берголио е предал тези свещеници, е пълна лъжа. Ние сме анализирали, изслушали тази версия, погледнахме на очевидните факти и стигнахме до извода, че неговите действия в този случай не са на юридически съучастник. Ако беше обратното, ние бихме го заявили.“

Папабил

Епископ Берголио през 2008 г.

След смъртта на римския папа Йоан Павел II Берголио е извикан във Ватикана за участие в конклава като кардинал-избирател. Въпреки че Берголио е разглеждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 анонимен дневник (чиято автентичност се оспорва) на един от участвалите кардинали в конклава сочи именно Берголио като основен съперник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, но на четвъртия и решаващ получава едва 26 гласа.

През периода на Синода на епископите през 2005 година е избран за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен срок (2005 – 2008). За него гласува преобладаващо мнозинство от аржентинските епископи, което само потвърждава неговото лидерство в страната и международния му престиж, получен в конклава.

На конклава през 2013 година, свикан след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред много други претенденти) и този път е избран.

Понтификат

Първото появяване на Франциск

Избран е за римски папа на 13 март 2013 година и приема името Франциск (лат. Franciscus) в чест на свети Франциск Асизки. За пръв път в историята на папството се използва това име и става едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Франциск става първият папа от Новия свят и първия папа йезуит.

За свой девиз Франциск избира думите „Miserando atque eligendo“ (на български: Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който обяснява фразата така: „Не се стреми към земни вещи, не искай ефимерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си...“ Тези думи имат голямо значение за Франциск, тъй като докато е на 17 години след изповед почувствал божието милосърдие и разбира, че е призван да стане свещеник.

Интронизацията на папа Франциск е проведена на 19 март 2013 година.

Папа Франциск с президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер

Президентът Румен Радев посреща папа Франциск в София на 5 май 2019 г.

Става първият папа от повече от век, който отказва да се настани в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайния си апартамент. Освен с личната си скромност, папата се заема и с реформи на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари. Обявява се и за един наболял въпрос във Ватикана – сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.

Посещенията на папа Франциск

През юли 2013 папа Франциск посещава Бразилия.

През 2014 списание „Форчън“ обявява папа Франциск за най-влиятелния световен лидер, поради реформите във Ватикана и положителното лице, което дава на Църквата. В същата класация президентът на САЩ Барак Обама не присъства.

През май 2019 папа Франциск посещава София и град Раковски в България и Скопие в Северна Македония.

Отношение по социални и религиозни въпроси

Хомосексуалност

Той решително се обявява против закона, въведен през 2010 година от правителството на Аржентина и разрешаващ еднополовите бракове. В писмо към манастира в Буенос Айрес той пише:

„

Хайде да не бъдем наивни, ние говорим не просто за политическа борба. Това е разрушителна претенция против Божия план. Ние говорим не за обикновен законопроект, а по-скоро за машинации, които стремят да объркат и излъжат Божиите чада.

“

Той също настоява, че осиновяването на деца от гей двойки е дискриминация в отношенията спрямо децата. Това предизвиква отговор от президента на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер, която заявява, че тона на църквата напомня за „Средновековието и инквизицията“.

През юни 2013 г. обаче заявява, че гейовете не бива да се заклеймяват от обществото и казва: „Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“.

Х.М. Берголио на среща с президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер през 2010 г.

Аборт и евтаназия

Кардинал Берголио призовава духовенството и миряните да се обединят против аборта и евтаназията.

Войната в Сирия

Папа Франциск твърдо се обявява против евентуален военен удар в Сирия. Заедно със 100 хиляди души на площад „Свети Петър“ в Рим папата е на четиричасово бдение за мир в арабската държава. Франциск обявява, че не бива да се допуска една братоубийствена война, целяща печалба от продажба на оръжия. По-късно пише в Twitter

„

Искаме в нашето общество, разкъсано от разделения и конфликти, да се възцари мирът. Никога вече война! Никога вече война!

“

Обявява се и за спиране на гражданската война в „любимата му Сирия“. Отправя апел към похитителите за повече хуманност и да бъдат освободени всички пленници в Сирия, като обещава на семействата им, че ще се моли за тях.

Критики

Редица журналисти и политици (Хорацио Вербицки, Хенри Сейр, Хулио Барбаро) заявяват, че папа Франциск е привърженик на перонизма. Вербицки също така предполага, че по време на учителската си кариера Хорхе Берголио е бил свързан с „Желязната гвардия“ (Guardia de Hierro), нелегална организация на крайни перонисти, чиято цел е връщането на сваления президент на власт.

През 2016 г. е критикуван от известния православен богослов Алексей Илич Осипов.^{[ неясно? ]}

Той е критикуван също за инцидент от декември 2019 г., когато отива на площада „Свети Петър“ във Ватикана, за да разгледа поставените там коледни ясли и да общува с вярващи, жена от тълпата го хваща за ръката и го дърпа рязко. Франциск реагира, като възмутено я удря по ръката. Тези кадри се разпространяват в медиите и социалните мрежи и предизвикват негативна реакция. На 31 декември 2019 г. папата публично иска прошка по време на традиционна проповед за „загуба на търпение“.

Личен живот и интересни факти

• Учи в едно училище със знаменития футболист Алфредо ди Стефано.
• Първата му работа е като охрана в нощен клуб в Буенос Айрес докато е студент. Работил е и като чистач.
• Той е почитател на аржентинския футболен отбор „Сан Лоренцо де Алмагро“ от Буенос Айрес. През 2008 година става официален член на клуба.
• След като италиански младеж му изпраща писмо по един от кардиналите му, папа Франциск му се обажда лично с думите „Обажда се папа Франциск“. Папата моли момчето да се обръща към него на „ти“.
• На 23 март 2013 г. се състои единствената документирана среща на двама папи в историята. Настоящият папа Франциск се среща в Кастел Гандолфо с римския почетен папа Бенедикт XVI. Двамата разговарят около час, а самият Франциск казва, че с Бенедикт „са братя“.
• През септември 2013 г. италиански фермер прави в нивата си „портрет“ на папа Франциск, използвайки само трактор. Над портрета му е поставен надпис „Любовта те прави свободен“.

Здравословни проблеми и смърт

На 14 февруари 2025 г. папа Франциск е приет в болница заради бронхит и прекарва 5 седмици в лечение заради инфекция, която предизвиква двустранна пневмония. На 23 март е изписан от болницата. На Великден, 20 април 2025 г. за последен път се появява на Свети Петър (площад) във Ватикана.

Умира в ранните часове на 21 април 2025 г. от инсулт и последвала необратима сърдечна недостатъчност, съобщава Ватикана в изявление.

Погребението се състои на 26 април, като по негово желание Франциск е погребан в базиликата Санта Мария Маджоре в Рим.

Награди

• Командор на веригата на Националния орден на Кондор от Андите (Еквадор, 8 юли 2015 г.)
• Орден за заслуги „Отец Луис Еспинални лагери“ (Еквадор, 8 юли 2015 г.)
• Международна награда Карл Велики (Германия, 2016 г.)
• Орден на усмивката (Полша, 2016 г.).

Вижте също

• Апостолическо поклонничество на папа Франциск в България
• Апостолическо поклонничество на папа Франциск в Северна Македония

Външни препратки

• Биография
• Habemus Papam (Имаме избран Папа) в
• Първа реч в

Бенедикт XVI

→

Римски папа римски папа (13 март 2013 – 21 април 2025)

→

Лъв XIV